II. ЧАСТ
Първа глава
ИСКРЕНИ ЧУВСТВА
Славчо се върна от училище разстроен. Емо защо му
се бъркаше в работите! Станислава беше, без да си затваря
очите пред слабостите й, прекрасно момиче. Че пушеше, е,
всички модерни момичета пушат. Обичаше да се събира с
компания. Че това не е слабост! Всеки млад човек обича да
се повесели. Разбира се, не обичаше никого от класа, с изк-
лючение на него, но така беше по-добре. Какво му беше за-
разправял Емо разни глупости! Намеква му за нещо. Да си
приказва каквото си иска! Станито го обичаше, той не се
съмняваше в това. Нека Емо да търчи подир зайците. Ама че
е глупав! Как може да е толкова наивен! Досега не е ходил с
никакво момиче. Това зайче ще го поотрака.
Така си мислеше Славчо, докато обядваше. Нахрани
се набързо. Трябваше да отиде у Станито. Там щяха да се
събират нейни познати.
Можеше да покани и Емо, ама той какъвто е! Щеше
да им развали веселбата с фасоните си. Беше му добър при-
ятел, но извън училище не му беше нужен. Е, играеха поня-
кога футбол, бяха най-добрите нападатели в отбора на кла-
са, изкараха го на първо място, но приятелството, все пак, се
ограничаваше в рамките на училището. А след като се влю-
би в Станито, Емо остана съвсем назад, не го занимаваха
въпросите, от които горещо се интересуваше Славчо.
Всички, целият клас бяха особени. Всеки си имаше
различни разбирания. Емо беше най-особен от всички.
"Дали може да обича този човек? - си казваше Слав-
чо. - Сякаш момичетата не го интересуват. Това зайче мал-
ко го посъбуди, ама той е един! Всичко го кара така".
Да, за Славчо Емо беше най-особеният. Дълго бяха
приятели, а сякаш не го познаваше добре.
Мислите на Славчо бяха прекъснати от телефона.
- Да?
- Славчо, ти ли си?
- Да, Стани, защо се обаждаш?
- Ще идваш ли?
- Да.
- Виж какво. Недей да идваш.
- Защо?
- Неприятности.
- Какви? Какво се е случило?
- Аз ще дойда у вас и ще ти кажа.
- Идваш ли?
- Да. Няма никого у вас, нали?
- Не, сестра ми е следобед на училище.
- Добре, чакай ме. Хайде.
Славчо се учуди. Какво ли е станало? Може би, се е
скарала с техните. Или брат й пак я тормози. Сигурно е до-
вел мадами. Кой го знае!
Славчо беше загрижен. Нещо се беше случило със
Станито.
Дали пък Емо не е направил нещо?
"Глупости! - си каза Славчо - Какво може да напра-
ви пък той?"
Все пак, бяха приятели. Пък откъде накъде Емо ще
направи нещо! Невъзможно е. Въпреки всичко, той беше
добро момче. Никога не би направил на някого лошо.
На входната врата се позвъни. Той отиде и отвори.
Беше Станислава.
- Какво е станало?
- Остави се!
- Защо?
- В къщи е хаос. Брат ми е в невъзможно състояние!
- Какво му е?
- Направи скандал. Заплашва, че щял да се жени.
Майка ми трепери.
- Нека се жени.
- Той не е завършил техникума. И се е хванал с
една…
- Каква? Грозна ли е?
- Не е, ама е нахална. Постоянно се мъкне в къщи.
Днеска се домъкна и почна да ми се перчи. Не издържах и
се махнах.
- Откъде ми се обади?
- От един автомат.
- Аз помислих, че от вас.
- От къщи е невъзможно. Тази вечер няма да мога да
спя у нас.
- У Елито няма никого.
- Не, не искам. Тя ме мрази.
- Защо?
- Защото те обича, затова.
- Глупости!
- Не са глупости. Аз знам.
- Тя ходи с Райчо.
- Райчо й е първи братовчед.
- Така ли?
- Да.
- Не знаех.
- И аз не знаех, но научих. Не е лошо момиче, но…
- Какво да я правя?
- Тя не е виновна.
- А аз виновен ли съм?
- Не.
- Никой не е виновен. Така са се стекли обстоятелст-
вата.
- Днеска се хванах на бас.
- За какво?
- За два коняка.
- Не на какво, а за какво.
- А! С Искра се хванахме на бас, че тя ще спи с Емо.
- Невъзможно!
- И аз й казах същото.
- Ами ако го накара?
- Не вярвам. Пък и да го накара! Два коняка не са
много.
- Давам и десет, ама само да го накара!
- Защо? Нали ти е приятел.
- Какво? Нищо няма да му стане! Само ще се вчовечи
малко.
- Не вярвам. С тази пропадналата ли? Брат ми и с нея
е спал.
- Аз въобще не знам какво прави тази Искра.
- Те с Мерито са страшни. Само че онази не се и мъ-
чи да се крие, а Искра е направо потайна. Крие се зад Румен,
а всъщност какво прави!
- Спала ли е с Румен?
- Не.
- Не?
- Той си има друга мадама. Приятелката на Искра.
- Какви са тези потайности?
- Най-различни.
- Тя не е грозна.
- Искра ли? Дори е много хубава.
- Емо няма да издържи.
- Не го познаваш, макар че ти е приятел.
- Ще видиш.
- Не споря, но…
- Да, всъщност, какво ни интересува това!
- Нищо, просто за разнообразие.
- А пък Емо днес какво ми загатва. Направо не мога
да го разбера.
- Какво?
- За тебе.
- За мене ли?
- Да. Каза ми да се пазя.
- И ти?
- Нищо. Казах му, че няма нужда.
- А ако има?
- Ама как?
- Може да не те е излъгал. Какво точно ти каза?
- Не е нищо определено.
- Да, затова аз ще ти кажа нещо определено. Ако ме
обичаш, ще ме разбереш. Емо е имал предвид нещо.
- Станислава!
- Ти се разколебаваш?
- Не!
- Обичам те, Славчо!
- И аз те обичам!
- Тогава няма да ме упрекнеш за това, което ще ти
кажа.
- Няма.
- Емо не те е излъгал. Естествено, мога и да не ти
разкажа това, но искам всичко да бъде чисто между нас. Ис-
кам да бъде чиста пред съвестта си, че не съм те измамила.
О, Славчо!
- Обичам те!
Втора глава
ПРИЗНАНИЕ
Славчо усещаше вече, че е бил по-наивен и от Емо.
Какво ти по-наивен! Направо слепец.
- Славчо - каза Станислава, след като се поуспокои-
ха, - ти досега ми вярваше сляпо. Аз, разбира се, бях при-
чина за това. Не бих те излъгала, но по-добре всичко да се
разясни отведнъж, отколкото разни съмнения да разрушат
нашата любов. Не сме кой знае колко големи, нашата друж-
ба няма дълга перспектива, защото, като завършим учили-
ще, ще се разделим - ти в казармата, след това ще следваш и
шест-седем години няма да бъдем заедно. Не знам, дали ще
издържим на тази раздяла. Разбери ме, не искам да те раз-
колебавам, но ако гледаме реално на нещата, ще трябва да
се убедим, че е така.
- Станислава, това зависи и от тебе.
- А защо не и от тебе? От нас двамата. Чака ни нап-
раво безпътица, ако се задълбочи това нещо. Ако се оже-
ним, мислиш ли, че ще бъде вечна любовта ни? Редки са
тези случаи.
- Няма да бързаме. Нима няма да ти стигне волята да
издържиш? При раздялата се вижда колко е силна любовта.
- Да, съвсем прав си, но сегашната епоха е друга. По-
бърза, по-динамична от всяка друга. Не е ли така? И всичко
много лесно се забравя.
- Значи и ти ще ме забравиш.
- Не съм казала такова нещо. Но не се знае как ще се
стекат обстоятелствата. Да, а именно това, което трябваше
да ти кажа, не ти го казвам.
- Нямаш смелост!
- Славчо, защо се промени изведнъж? Ето, ти пръв
започваш да се разколебаваш, дори преди да съм ти казала
истината.
- Оправдаваш ли се?
- Защо трябва да правиш такава трагедия? Аз ще ти
кажа всичко. След това, ако искаш, ми прости, ако не - твоя
работа. Лятото бяхме на бригада. Да, това лято, което мина.
Ти не беше, нали се освободи. Но Емо беше и той знае
всичко. И, наистина, той ти е приятел! А ти не му вярваш.
Мерито започна първа. Тя е отвратителна. Направо брутал-
на. Не се оправдавам с нея, но… Нямаше как… Просто затъ-
нах. И ако не беше ти, сега щях да съм като Мерито или Ис-
кра. Поне затова, че си осъзнавам грешката, би ми простил…
Не знам… А как глупаво започна цялата работа. Мерито се
натика в стаята на командира една вечер. След това пак.
После заведе Искра. Този път не им се размина. Излязоха
оттам сутринта. Това даде кураж на оня и той ме хареса. Ох,
ужас! Направо беше кошмар! Сега, като си помисля, е така,
но тогава ми беше приятно. Мерито ми разказа как спала с
оня и ме накара и аз да отида. Аз го направих и от известно
любопитство. Не знам… Беше много глупаво… Вечерта бе-
ше Емо наряд. А стаята на оня беше до стола. Когато вли-
зах, Емо ме видя. Сутринта, когато излизах, той пак ме видя
и ми каза, че съм глупаво момиче. Аз тогава започнах да
разбирам, че съм извършила глупост, но… На следващата
вечер спах с един студент от съседния лагер. И до края спах
с него. Имах късмет, че не забременях. А Мерито и Искра
направиха… Ужас!… След това всичко ми стана блудкаво и
безразлично. Единствено Мерито, Искра и Емо знаеха за
това.
Славчо мълчеше: той беше като ударен от гръм.
Признанието на неговата любима го беше зашеметило. Той
не знаеше какво да каже.
- Мълчиш. Знам, че не е приятно да чуеш такива не-
ща от устата на човек, когото си обичал. Аз си признах
всичко. Сега можеш да ме съдиш.
- Станислава!
- Да, Славчо.
- Не знам. Просто не знам какво да ти кажа.
- Страхуваш се?
- Да.
- Да? Боже мой! Кажи каквото мислиш. Без да те е
страх. Аз ще се примиря, защото знам, че съм виновна.
- Да, но ако не беше срещнала мене, то не се знае как
щяха да се развият нещата. Значи мога с чиста съвест да ти
простя.
- О, Славчо! Помисли първо!
- Какво пък! Да ти простя и да не ти простя, не е ли
все едно? Извършеното си е извършено. Подвела си се тога-
ва, но не си осъзнавала.
- О, Славчо!
- Обичам те!
- Ти все пак ми прости. О, господи!
- Всеки човек греши.
- Да, Славчо. А аз се хванах с Искра на бас, за да й
докажа, че има честни хора.
- Не трябваше поне това да правиш. Тя ще развали
Емо.
- Няма.
- Не знам, но аз днеска се ядосах на Емо.
- Не си знаел. Ще трябва да си промениш и за него
мнението си. Виж какво, аз ще се обадя по телефона на Ис-
кра, че се отказвам от баса. Ще й дам двата коняка.
- Добре, обади й се.
Станислава набра номера на Искра.
- Ало? Кой е? - се чу от другата страна.
- Станислава се обажда. Ти ли си, Искра?
- Да. Какво е станало?
- Знаеш ли какво реших?
- Не.
- Ще ти дам двата коняка. Отказвам се от баса.
- Увери ли се?
- Не.
- Тогава защо?
- Имам съображения.
- Няма защо. Ти така и така ще ми ги дадеш.
- Не. Аз не искам да се случи нещо с Емо.
- Страх те е пък сега. А спомняш ли си лятоска? А?
- Виж какво, не ми напомняй за това. Казах ти вече.
- Аз пък ще спя с него. Довечера ще отида у Елито и
ще я накарам да ми го извика. Знаеш ли как ми се иска да
легна с него!
- Аз ти забранявам!
- О! Да не би да има нещо?
- Да.
- Аз мислех, че със Славчо.
- Да, но Емо му е приятел.
- А! Каква била работата! Славчо няма да разбере.
Емо ме привлича, защото досега не е лягал с момиче.
- Много си цинична.
- А ти не беше ли, когато се предложи на студента?
- Казах ти нещо!
- Хайде, хайде, не се прави на светица. Да си остане
между нас, но с никого от нашия клас не съм спала.
- Със Симо?
- Него го изключиха.
- Все пак. С Емо няма да стане.
- Ще стане. Ако викаш много, целия клас ще разбере
за теб. Даже цялото училище. Ясно ли е?
- Ти си отвратителна!
- Мерито е пò!
- Не вярвам.
- Да, но в нашия клас нищо не знаят за мене.
- Ще научат!
- И за тебе.
- Нищо. Славчо знае.
- Какво? Знае?
- Да.
- Ти ли му каза?
- Да.
- И той?
- Нищо.
- Значи, мина.
- Да.
- Той тогава е бомба момче! Хайде, чао. Няма защо
да съжаляваш за Емо. Няма да го разваля, щом толкова
държиш. Само ще спя с него, Хайде, чао!
- Ах, колко е отвратителна!
- Какво стана?
- Нищо.
Трета глава
ИЗНЕНАДА
Славчо отново вярваше, че Станислава е най-доброто
момиче на света. Той я обичаше и тя също.
Те двамата, щастливо прегърнати, не можеха да се
нарадват един на друг. Но, изведнъж, това щастливо съзер-
цание беше прекъснато от острия звук на звънеца.
- Кой може да е?
- Не е майка.
Славчо отвори вратата и остана като гръмнат. Такова
посещение не очакваше. И то, най-вече, когато Станислава
беше у тях.
А колкото и да му стана неприятно, на вратата, все
пак, стоеше неговата класна.
- Добър ден, Славчо. Виждам, че не си ме очаквал. О,
и Станислава е тук. Навярно учите заедно.
- За утре нямаме нищо.
- Все пак. За други ден. Или вие от толкова далеко не
се подготвяте? Какво, Станислава, ти май се уплаши.
- А, не.
- Какво да се прави, в неудобно време дойдох. Бях у
Емил. Него пък го вдигнах от леглото. Всеки с нещо се за-
нимава.
- На когото с каквото му е приятно - каза Славчо.
- Е, да. И на вас това ви е приятно.
- Какво?
- Нищо, нищо. Аз дойдох за съвсем друго. Главното е
успеха. Да, Станислава. Ти изключително много си намали
успеха. Какво става? Изглежда, през цялото време сте със
Славчо. И за това ще ви остава време, само си учете уроци-
те. И не правете глупости. Вярвам, че никога няма да напра-
вите като Кирил и Мариана.
- Че те какво са направили? - учуди се Славчо.
- С някаква съмнителна компания са били миналата
нощ. Страстите са се разгаряли. Имало е снощи у тях про-
верка, но те не са се върнали до десет и половина.
- Каква проверка?
- Има учители, които обикалят след вечерния час. От
различни училища са. Имат адресите на някои…
- Заподозрени.
- Да, точно така. Но работата е друга. Директорът не
може да си намери място. Някой е откраднал печата на бол-
ницата и в училище са открити около шестдесет-седемдесет
фалшиви медицински бележки.
- Какво?
- Да, да. Нещо напоследък започнаха много да се из-
хитрят. И в нашия клас са доста от тях.
- Кои?
- Като им дойде времето, ще се разбере.
- Ние със Славчо не сме отсъствали и не сме давали
бележки.
- Е, вие не сте в това число. Но директорът твърдо е
решил да се накажат виновните. Доста ще изключим. Тези с
фалшивите бележки не са най-виновните. Виновниците са
настрана и тях трудно ще ги открием. Ако се стигне до ми-
лицията, ще стане много лошо.
- За репутацията на гимназията.
- А! Това е съвсем друго. Щом е за разкриване на
престъпление, репутацията е нищо.
- Ами! Другарят директор иска да се прояви като
следовател.
- Не, не. По-добре ще бъде да разрешим въпроса са-
ми, отколкото да се намесват странични лица. Фалшифика-
цията на медицински бележки е взела застрашителни раз-
мери. Не вярвам да е само от тази година. Миналите години
просто не са били откривани.
- По-умело са пипали.
- Кой ги знае! Може и така да е. Но сега тежко им се
пише.
- От нашия клас много ли са?
- Да. Доста са. Утре ще се разбере всичко.
- От утре ще почне следствието.
- Ти се шегуваш, Славчо, но работата е много сери-
озна. Дори добри ученици са прибягвали до такова нещо.
- Щом и добри ученици е имало, значи им е писнало
от учене.
- Не се знае. За някои дори не очаквах. Бях изненада-
на. Е, има ученици, които нямат по нито едно отсъствие или
закъснение. Например Емил. Ама има някои, които ги мис-
лех за много болни, а то какво се оказа? Че им няма нищо.
Изтърках си обувките да обикалям по болници и поликли-
ники. Повече от половината бележки, които проверих, се
оказаха фалшиви. Насмалко щяха да ме приберат в милици-
ята, като показах бележки с откраднатия печат.
- Я, значи то било много опасно!
- Наистина е опасно, защото има болни, на които се
гледа с недоверие, с пренебрежение, макар че те представят
съвсем редовни документи.
- Неприятно е!
- Да, да. Станислава, майка ти кога е на работа?
- Тя е в отпуск.
- Сега си е взела отпуск?
- Да.
- Но е тука?
- Да.
- Трябва да я видя.
- Не, не трябва! Тя е достатъчно разтревожена.
- Какво се е случило?
- Нищо.
- Е как така нищо?
- Брат ми я тревожи.
- Така ли? А ти защо не й помагаш?
- Как ще й помагам? Той ме бие.
- А баща ти?
- Той не се е върнал. Само да се върне от пътуването,
брат ми ще види!
- Кога ще се върне баща ти?
- След три месеца.
- А дотогава?
- Не знам.
- Брат ти къде учи?
- В химическия техникум.
- А! Така ли? Аз там познавам някои учители.
- Те нищо не могат да направят, защото в училище
той е кротък като агънце.. Само в къщи беснее. Ще се жени.
- Кога завършва?
- Тази година. Той е с една година по-голям.
- Хм! Ще видим. Ако не се оправи, ми се обади. Аз
ще се опитам чрез колегите да му въздействам.
- Няма смисъл. Той повече ще се озлоби.
- Не вярвам. Ще го постреснат малко и той няма да
смее повече. Нищо няма да му направят. Само ще ви отидат
на гости.
- Кой знае.
- Не се бой. Нали имаш отделна стая?
- Да, но той вдига шум.
- Не учи ли?
- Нощем учи.
- Интересно. Аз трябва да вървя. Ще ходя на още
много места. Цяла сутрин бях по поликлиниките, а сега съм
по гости.
- Довиждане.
- Довиждане. И си гледайте уроците.
- Леле! Кого ли са хванали? - каза Станито, след като
класната им излезе.
- Кой знае! Сигурно дребна риба. Едрата се връща
обратно, нали знаеш. Баща ти поне пътува с корабите.
- Да, едрите риби ги пускат обратно в океана.
- Браво! И сега ще ги пуснат. Не, а направо ще ги из-
пуснат!
- Ти съмняваш ли се в някого?
- Откъде да ги знам! Те си се знаят. И сто процентово
има и лекари в тези далавери.
- Не е изключено. Кой може да открадне печата, ос-
вен вътрешен човек. Хайде, да не е лекар, ама някой тамо-
шен служител.
- Кой ги знае!
- Ще видим.
Съмненията не бяха безоснователни.
Четвърта глава
ИНТРИГА
Мариана не се върна веднага в къщи. Тя обичаше ви-
наги след училище да се разхожда. Киро тръгна с нея.
- Ама че глупачки! - възкликна Мерито, след като се
бяха отдалечили от гимназията.
- Кои? - запита Киро.
- Девиците.
- Кои девици?
- Ама не знаеш ли? Ехе! Там онези Станка, Горана,
Боряна и разни други. На пук ще ми правят!
- Какво са направили?
- Обявяват ви бойкот.
- На кого?
- На момчетата.
- Че какво?
- Как какво?
- Искат всичките момичета да се скарат с вас.
- Е?
- Как е?! Боже! Ама ти си много тъп.
- И?
- Безобразие! Ама не можеш ли да разбереш, че те
искат да ни отделят от вас и да се намърдат на нашите мес-
та.
- Те са грозни.
- А! Виждаш ли? Ама Марина не е грозна.
- Тя от девиците ли е?
- От тях е ами. Само се прави на светица.
- Не я знам.
- И аз не я знам. Не е от нашата компания.
- Има ли си някого?
- Откъде ще я знам! Във всеки случай, не е от нашия
клас, ако ходи с някого.
- Тя се крие повече от Искра.
- Може и въобще да не е просветена.
- Ами!
- Ти пък откъде знаеш?
- Тихите води.
- Я млъквай!
- Ти не си от тях. Аз не говоря за теб.
- Хм!
- Какво?
- Ти си глупак!
- Какво искаш да кажеш?
- Това, което казвам. Я се доближи! Тебе сякаш те е
страх!
- От тебе ли? Я гледай!
- Дърпаш се, сякаш паря.
- Париш, ами. Цялата си огън.
- Ти май имаш температура! Ама, че си тъп!
- Какво?
- Такъв си, ами. Днеска Емо те направи смешен.
- Този кретен!
- Я не го обиждай! Той е на Искра.
- Охо! И тя ли започна?
- Хвана се на бас с онази… там, Станислава.
- На Славчо гаджето ли?
- Ти пък много знаеш. Тя е от нашите.
- Не съм забелязал.
- Не ти и трябва.
- Да, и какво ще стана? Емо е кретен.
- Ти пък! Не е ли така?
- Пък и така да е, Искра ще го превъзпита.
- Ще ми хареса!
- Защо не!
- Оха!
- Исито си знае работата.
- Само да не я оплеска твоята Иса.
- Тя ли? Боже! Ние сме от една школа.
- Морската?
- Я си затваряй плювалника!
- Ами Станито?
- Тя е по-късна.
- Има ли други?
- В нашия клас няма.
- Язък!
- Какво пък ти?
- Вие сте още по-тъпи.
- Защо, бе?
- Ще се опъват на девиците. Боже!
- Какво искаш пък ти сега?
- Най-добре е да си мълчиш, защото може да стане
нещо.
- Тебе страх ли ти е?
- От какво пък ще ме е страх?
- А знаеш ли, че девиците са ви разделили. Всеки от
вас е на две.
- Я гледай!
- Какво? Мислиш, че те лъжа? Само че онези глупач-
ки не знаят как да пипат. Могат да хванат Иванчо и Райчо,
ама някой друг…
- Мене към кого са ме зачислили?
- Откъде ще ги знам!
- А! Мислех, че знаеш.
- Искра знае. Тя ще ми докладва.
- Я виж! Ти си имаш и разузнавачи.
- Нужни са ми. А в Искра, макар че й нямат много
доверие, не се съмняват много. Ние с нея никога не дружим
в клас.
- Така ли?
- Да, ами. А знаеш ли кой дрънка всичко на класна-
та?
- Не.
- А аз знам.
- Всъщност не кой, а коя.
- Е, значи е от девическата група.
- Не.
- А от кои е?
- Има една друга група.
- Ти ме смайваш!
- Те са няколко, но имат връзки с девиците и с мом-
четата. Тях съм ги нарекла неутралните.
- Не е правилно, щом дрънкат.
- Не е, ама така си е останало от миналата година.
- Охо! Те значи от миналата година?…
- Да. Ама тази казва на майка си и майка й - по теле-
фона, та на класната.
- И коя е тя?
- Павлина.
- Я виж! Че откъде ги научава тези работи?
- Откъде ще я знам. Но Искра разбрала.
- Как?
- Случайно й хрумнало и я проверила няколко пъти.
Казала й някои неща и класната - веднага на гости.
- Сега се сещам, че тя винаги подслушва. Навсякъде.
- Коя?
- Искра.
- Нали аз съм й казала. Днеска ще се уверим напълно,
дали е Павлина, ако класната отиде на гости у Емо и у
Славчо.
- Защо?
- Оха! Искра такива неща е наговорила…
- Я виж ти! Тя наистина си е мръсна.
- Я млъквай!
- Е, хайде!
- Ти да не би да си честен?
- Боже! Има ли честни хора? Това е то живота! Да
можеш да си гледаш кефа!
- Ти си го гледаш.
- Искра да не би да не си го гледа? Или Павлина. И
тя си го гледа. Класната затова й пише добри бележки.
- Ами! Пише й! Глупости!
- Че как да не й пише?
- Класната е стисната.
- Идиотка!
- Оха! Днес да отиде у Емо, ще ми хареса! Ако отиде,
значи Павлина се е хванала на въдицата.
- Че какво от това?
- После Искра ще си го хване. Много ще му дойде.
- И аз имам да му връщам на него.
- Ще му дойде времето.
- Дано Исата го оправи сега.
- Утре ще разберем.
- А! Какво стана с бележката?
- Ще мия дадат.
- Хайде, че класната ще се развика.
- Не се бой. Аз колко отсъствия си извиних.
Киро се успокои.
Пета глава
ВАЖНИ ВЪПРОСИ
Киро и Мерито продължиха да се разхождат. Никой
от двамата не бързаше да се прибира.
- Киро, довечера ще се замъкнем у Симо - каза Ме-
рито.
- Какво ще правим?
- Ще има компания.
- Кои ще бъдат?
- Не ги познаваш.
- Поне бива ли ги?
- Оха! И питаш!
- Значи са бомба?
- Ами да.
- Отдавна не съм бил у Симови.
- Въобще бил ли си някога у тях?
- Не знам. А! Веднъж.
- Какво си правел?
- Бяхме му на рожден ден.
- Миналата година?
- Да.
- Сещам се.
- Как няма да се сетиш. Нали тогава той ти беше…
- Я млъквай! Той и на Искра беше.
- Вас човек не може да ви разбере.
- Какво искаш? Нали сега си ми ти. Симо си има две
мадами.
- Охо! И с двете едновременно?
- Ами да.
- Той не е с целия си?
- Знаеш ли как му викат?
- Не.
- Джонсъна. А пък на оня студент, там, дето живее
над тях, му викат Никсъна. И двамата си ги бива.
- Симо Джонсън! Я виж ти!
- Така е. Да видиш какви американски плочи има се-
га! Миналата година нищо не беше. А пък Никсъна да ви-
диш! Направо да откачиш. Цял американец. Има луди дре-
хи.
- И откъде ги взима?
- Дядо му е в Америка. Какво си мислиш!
- И аз да имах дядо в Америка…
- Да имаш, ама нямаш. Пък да видиш Никсъна какъв
магнетофон има! Цяло радио. Като го надуе, целия квартал
гърми. Пък да видиш, като се съберем една компания -
Жаклината, Кенеди, Джеси. Направо да откачиш! Довечера
ще ги видиш.
- Начи, всичките кефа си гледат?
- Гледат си го, ами. Нито на училище ходят, нито пък
правят нещо.
- Как не са ги хванали?
- Какво, на работа ли? Боже! Тях ще ги хванат! Те
само нощем се появяват.
- Я виж ти! Ами Исата ще бъде ли?
- Тя е заета.
- С какво?
- С Емо.
- О! Вярно. Тя пък!
- Не се бой. Нищо няма да изтърве. Тя колко пъти е
била…
- Симо има ли "Пърпъл" новата тава?
- Има я. И на "Юрая Хийп" има. Има разни, дето въ-
обще не си ги чувал, ама направо да откачиш! Пък да чуеш
Елтън Джон! Боже! Чувал ли си го?
- Не.
- Ще го чуеш. Или пък Алис Купър!
- Чувал съм го. И съм го слушал.
- Ами слушал си Пол Саймън?
- Не.
- И него го има. Има тавите и на един куп състави.
На "Три дог найт", "Мидъл ъв дъ роуд", "Карпентърс",
"Уингз". Направо не можеш да ги запомниш всичките. А
пък на Никсъна са му изпратили всичките записи на "Би-
тълс".
- Тях пък за какво ги слушат?
- Е, не са съвсем лоши.
- Изпяха си песента.
- Тъй е, да. Симо има и операта "Джизъс Крайст су-
пър стар".
- Оха!
- Има и още три опери, не им запомних имената.
Направо да си умреш от кеф като ги слушаш. Има и на
Джон Ленън няколко тави.
- Той пък какъв певец е? Направо трябва да се отка-
же!
- Е, не пее лошо. Има и на Дайна Роуз една тава. На
Пол Маккартни има също. И три на "Цепелин". Страшни са!
И на Нил Даймънд има. А! Пък да чуеш едни изпълнения на
Дейвид Боуи. Направо да откачиш!
- Начи, бива си ги парчетата?
- Ами да. Пък да видиш как чисто хваща "Свободна
Европа"! Направо София! Разни антени, не знам си какво. И
Никсъна също. Какви записи прави от "Метронома"! Нап-
раво да откачиш. А! Пък слушал ли си нещо на Гери Гли-
тър? А?
- Не.
- Боже! Че ти какво си слушал?
- Е, слушал съм много работи.
- Довечера ще видиш. Направо кеф да ти стане! Има
някои тави, дето въобще не си чувал.
- Може и да съм чувал. Аз да не съм Емо, дето запис-
ва разни забутани сръбски съставчета.
- Югославски.
- Е, тъй де! Все там!
- И разни полски.
- Полските пò си ги бива. "Но То Цо", "Червените
китари". Ама и те блеят понякога.
- Той има записите на "Песняри".
- Ха-ха-ха!
- И на "Самоцвети".
- Той е откачен!
- Какво да го правиш? И на някакъв си Ниемен. На
всичко отгоре и "Щурците" си слуша!
- Боже, че смахнат! Исата за какво се е хванала с не-
го?
- Тя ще го оправи.
- Дано. А пък аз ако знаех толкова английски като
него! Ехе! Той не знае какво е кеф! През лятото разни чуж-
денки…
- Я да млъкваш! И ти ли искаш чужденки? А?
- Е, хайде пък ти!
- Исата през лятото ходеше на "Слънчев бряг" и там
с някакви шваби…
- Тя с какви ли не е била!
- Даже и със сърби.
- Тя не е нормална. Аз предпочитам циганка, откол-
кото сръбкиня.
- Я си затваряй плювалника! Я отиди при някоя ме-
тачка! Хайде де!
- Е, ти пък!
- Исата ще си прави, каквото си иска. Насмалко ще-
ше да се ожени за един от Скопие.
- Боже! За сърбин!
- Той не беше сърбин, ами маке.
- Все там!
- Ти пък една разлика не можеш да направиш!
- Боже! Че за какво ми е! Няма да слушам "Проарте"
я! Или онази смахнатата, каква беше, а?
- Тереза ли?
- Аха! Боже! Пък има някакъв кретен, дето пее "Оди
си"! Гледай акъл!
- Абе, какво си се хванал за тях! Довечера ще слуша-
ме Алис Купър.
- Той е певец! А не онези разни там! Само дето вди-
гат много шум!
- Така е.
- Само смахнати като Емо могат да ги слушат. Аз
направо няма да издържа като ги чуя. И разни пък италиан-
ци! Боже!
- Абе какво ще се разправяме, целия свят пее на анг-
лийски.
- Така, ами. Емо пък - "Проарте"! Ха-ха-ха!
- Той слуша и Бетховен.
- Аз съвсем се убеждавам, че той е ненормален.
Спомняш ли си, веднъж спорехме за музика, той почна да
ни развиван разни теории там за Бетховен, за Моцарт и за
разни други кретени, че тяхното било велика музика, че щя-
ла завинаги да остане. Боже! Че който разумен човек чуе
тези скрибуцания, направо си запушва ушите.
- Така е. Ама Исата ще го оправи.
- Има си ги най-различни.
- Да. Така е. А! Това какво е?
- Ти пък на театър ли ще ходиш?
- Не, ами да видя какво дават.
- Разни глупости. От някакъв си идиот.
- Това е от Добри Войников, бе!
- Голямо чудо!
- Така е. Само рекох да видя.
А на афиша пишеше: "Криворазбраната цивилиза-
ция"…
Шеста глава
ХОБИ
- Аз вече ще си ходя - каза Киро.
- Добре. Аз пък трябва да отида у Исата. Довечера в
шест часа ще дойда у вас да те взема. Да си бъдеш в къщи -
предупреди го Мерито.
- Ще си бъда.
- Хайде, чао.
- Чао.
Мери се запъти към дома на Искра, защото имаше да
разговаря с нея за някои неща.
Скоро стигна. Позвъни, и на вратата се показа нейна-
та съученичка.
- О, Мери, влез. Малко е разхвърляно в къщи, ама
нищо.
- Ти пък! Аз не съм толкова претенциозна.
- Хайде де!
- Какво стана с онази работа?
- За Киро ли?
- Да.
- Дадоха ми, но ме предупредиха.
- Какво?
- Някой е дигнал печата на болницата.
- Е, и?
- Опасно става.
- Не вярвам да се сетят нашите даскали.
- Кой ги знае! Ако стане нещо, прави му сметка!
- Ти пък!
- Не знам.
- Дай я.
- Ето.
- Не личи да е фалшива.
- Не личи, ама не е вписан в никаква книга.
- Някой пък ще тръгне да проверява. Ти, Исо, защо
си толкова…
- Мене не ме интересува. Фалшива бележка не съм
давала. А ако ме издрънкате, дяволите ще ви вземат.
- Ти какво си се уплашила?
- Нищо, само ти казвам.
- Какво става с Емо?
- Довечера ще си го хвана.
- Само да не го изпуснеш.
- Че изпуснала ли съм някого?
- Този е друг.
- Да, друг е. Няма да си поиска сам.
- Сама ли ще му се предложиш?
- Ами да.
- Горкото момче, ще откачи.
- От щастие.
- Кой го знае.
- Не ти ли се иска и на теб?
- Ти го опитай, ще видим.
- А! Аз да си го хвана, не ти го давам.
- Защо?
- Решила съм трайна любов да завъртя.
- И то с кого! Боже!
- Момчето е честно. Няма с Джонсъна да тръгна, я!
- Ти пък откога стана честна?
- Казал ли е някой такова нещо? Емо ми харесва.
Рядко ще намериш като него.
- Че какво ти харесва? Той не е докосвал момиче.
- Още по-добре. Ще ми се остави да правя каквото си
искам с него.
- Ти се надяваш?
- А защо не?
- Когато легне с теб, тогава можеш да бъдеш сигурна.
- Ти мислиш, че няма?
- Ще се опъва.
- Знам. Ама не вярвам да не му се е доискало вече.
Било го е страх. Достатъчно е да му дам кураж.
- Я виж ти! Ти си голяма оптимистка.
- А защо не? Преди малко ми се обади Станито.
- И?
- Каза ми, че ми забранявала да спя с Емо.
- Я! Не й ли стига Славчо?
- Не, тя заради друго. Изглежда се е уплашила, че ако
стане нещо, ще я хванат и нея.
- Тя пък съвестна!
- Нищо. Ако ще и светът да се обърне, аз ще легна с
Емо.
- Не се заричай.
- Ако не тази вечер, то друга. Има много време.
- Само внимавай зайчето да не те превари.
- Защо ме разсмиваш? Това зайче, ако си е имало ра-
бота с момче, аз главата си ще отрежа.
- Да, ама Емо…
- Какво? Още по-добре. Това ми подсказва, че не е
безразличен към…
- Да, да. Ти все още се надяваш.
- Ти се мъчиш да ме разколебаеш, макар че ме позна-
ваш. Досега не съм се разколебала нито веднъж.
- Киро е много доволен.
- Киро не ми харесва. Как можа да хванеш точно пък
него?
- А кого?
- От нашия клас няма, да. А пък днеска, когато Емо
излезе с теб от час по английски, Киро побесня. Аз го наб-
людавах.
- Така ли? Ревнува. Ха-ха-ха.
- Той, значи, също е голям оптимист.
- Аз ще го пробутам на Джесито. Той ще й допадне.
- Да, и тя е смахната като него.
- Исо, не приказвай така за приятелките ми!
- Те пък едни приятелки!
- А защо?
- Само се перчат много, а нищо не правят.
- Какво искаш да правят?
- Да действат.
- Ти не ги знаеш.
- Хайде де! Веднъж спах с един, дето е бил с твоята
Джеси.
- Е, и?
- Тогава той ми каза какво представлява. Нея направо
я е страх.
- Ти знаеш!
- Знам, я!
- Твоя си работа. А ти какво? Защо се хващаш с Емо,
а не с някой друг?
- Хванах се на бас. Станито ме накара.
- Не те накара тя. Аз чух много добре. Ти я предиз-
вика.
- Ха! Ти какви ги измисляш?
- Ти първа й каза, че Емо е бебе.
- Какво?
- Точно така й каза. След това тя ти каза, че не е, а ти
рече, че тогава е голямо дете, защото не е спал с момиче.
- Глупости!
- И тя ти каза, че не му се е случило.
- Ами!
- Хайде де! Тогава ти й предложи да се хванете на
бас.
- Не беше така, ама както и да е!
- Ако и ти се оттеглиш, какво ще правя сама в класа?
- Боже! И ти си хвани някого и се оттегли. Да не би
Иванчо да е лош?
- Не е, ама аз няма да свикна.
- Ще се помъчиш, докато свършим проклетата гим-
назия. През това време девиците ще започнат да се проявя-
ват. И неутралните, и те. И класната, ако загрее нещо, ще
нанесе удар по тях.
- Ти пък си била и хитра.
- А защо не? Тя има слабост към Емо и няма да ми
направи нищо, защото го знае какъв е.
- Ти много отдалече си правиш сметките.
- Ще видим.
- Ще видим, я!
- Аз ще си го хвана, пък ти прави каквото щеш!
- Троши си главата с бебетата!
- Много ги обичам! Такива сладки, като Емо.
- Бавачка!
- Трябва да се свиква, пък и да си почина малко.
След това може пак да продължа.
- Така е по-разумно. Аз трябва да вървя. Чао.
- Чао.
Седма глава
НЕПРИЯТНОСТ
Мерито се отправи към къщи. Пак не бързаше, макар
че наближаваше два и половина. Майка й сигурно се беше
върнала вече от работа и я чакаше за обяд.
Но в къщи я очакваше неприятна изненада - класна-
та й беше у тях!
Мерито хлопна с досада вратата на хола.
- Добър ден, Мариана. Виждам, че не си ме очаквала,
защото се връщаш с час и половина закъснение
- Имах работа.
- Да, но сега ще имаме повече и по-важна работа. Не
прави недоволни гримаси, защото положението е много
опасно.
- Какво положение?
- Ами, например това с медицинските бележки.
- Какви медицински бележки?
- Тези, които си ми давала да извиняваш отсъствията
си.
- Те са съвсем редовни.
- А! Значи знаеш за какво се отнася. Тогава ще гово-
рим направо. Тези бележки, както ти самата знаеш, са фал-
шиви.
- Как така?
- Ами така. Няма защо да упорстваш. Не е нужно да
се правиш на изненадана.
- Ама, как, другарко! Тези бележки са напълно ре-
довни.
- Хайде де! Знаеш ли къде съм била тази сутрин?
- Не.
- Бях в поликлиниката. Там случайно ти си забравена
в книгите за преглед.
- Може и да е така.
- А! Няма да мине. Виж какво ще ти кажа. Такъв ле-
кар не съществува. Откъде си му измислила името?
- Ама, как, другарко? Има такъв лекар.
- Бре! Ти на мен ли ще ми кажеш! Защо продължа-
ваш да ме лъжеш? А? И то пред майка си.
- Как ще ви лъжа, другарко? Бележките са редовни.
- Да речем, че са редовни, а само лекарят е измислен!
- Ама, как ще е измислен!
- А, значи не е?
- Не е.
- Добре. Тогава бележките са напълно редовни.
- Ами да.
- Добре, ти твърдиш, че бележките са съвсем редов-
ни, така ли?
- Да. Така е. Редовни са.
- Ще го потвърдиш ли и пред директора?
- Да.
- Виж какво, ако си признаеш, че са фалшиви, до ди-
ректора няма да стигне.
- Ама как да си призная, като не са.
- Другарко, това е насилие! - реши да се намеси
майката.
- Насилие ли?
- Ами да. Как може да я карате да потвърди нещо,
което не е вярно.
- Не е вярно ли?
- Не е, разбира се.
- Я виж ти! Пък аз, като бях в поликлиниката, оста-
нах с убеждение, че е вярно.
- Но как, другарко. В коя поликлиника сте били?
Дъщеря ми никога не ходи в окръжната.
- Така ли?
- Разбира се. Вие сте с грешка.
- Трябваше да проверя в туристическата поликлини-
ка.
- Точно там.
- А! Значи съм сбъркала. Нищо. Ще ме извините.
- Все пак, внимавайте да не сбъркате друг път, защо-
то децата не могат да понасят такива неща.
- Да, да, знам ги децата.
- Утре проверете в туристическата поликлиника.
- Да, непременно. Трябва да се уверя, че казвате ис-
тината. Такава ми е професията.
- Не сте детектив, защо правите такива неща?
- Нареждане на директора.
- Ах, така ли?
- Да, така.
- Много сте недоверчиви.
- Понякога ни карат да бъдем такива постъпките на
нашите ученици.
- Мариана какво е извършила?
- Попитайте я нея. Тя поне няма да ви излъже, а аз
като ви разказвам, може да сбъркам нещо.
- Мариана всичко ми разказва. Не знам да се е случи-
ло нещо лошо.
- Нека си помисли и, след като си замина, да ви раз-
каже подробно за любовните си приключения.
- А! Такава ли била работата. Вие, другарко, поне в
това не бива да се месите.
- Защо? А ако някой от моите ученици тръгне по лош
път?
- Мариана не е малко дете.
- Не е, но пък се мисли за прекалено голяма.
- Разбира се, тя вече е абитуриентка.
- Не е станала още. До тогава могат да се случат мно-
го неща.
- А! Значи и заплашвате?
- Как ще заплашвам? Нейното завършване не зависи
само от мен, а и от нея и от останалите колеги.
- Да, но те са ви колеги.
- Какво искате да кажете?
- Че щом се състави едно мнение за някой ученик,
то…
- Да, да. Виждам, че продължавате да грешите.
- Как ще греша. Не е ли така?
- Зависи от много неща.
- А! Все зависи.
- Разбира се. И от самия ученик зависи мнението на
учителите.
- Много често то не е правилно.
- Случва се да сгрешим, хора сме и ние. Пък и на
толкова ученици преподаваме.
- Щом сте учители, не трябва да грешите, или пък,
щом грешите, то ще трябва да прощавате грешките и на
учениците. Те са по-млади и повече грешат.
- Да, така е. Но когато човек сгреши веднъж, той си
взима пример от това. Да речем, човек да сгреши за едно
нещо веднъж, му е простено. Е, разбира се, ако извърши
тежко престъпление, не може да му се прости, дори и за
пръв път да го прави.
- Какво, искате да кажете, че дъщеря ми е извършила
престъпление!
- О, далеч съм от тази мисъл. Но искам да кажа, че
дъщеря ви е сгрешила не веднъж, дваж или три пъти, а мно-
го.
- А в какво е сгрешила?
- Тръгнала е по лош път. С лоша компания се събира.
Не спазва вечерния час. Не се подготвя за училище и много
други работи.
- Човек е свободен да се весели.
- Свободен е, но тя е преди всичко ученичка и не
трябва да прекалява.
- Това не значи, че не е човек, щом е ученичка.
- Не съм казала такова нещо.
- Да, но една учителка в прогимназията им казваше,
че учениците и войниците не са хора.
- Тя може би го е казала в афектирано състояние.
- Но нали е учителка, трябвало е да бъде въздържана.
- Разбира се, но тридесет или четиридесет ученика
ако почнат да правят каквото си искат, няма да издържат на
всекиго нервите. Както учениците са хора, така и учителите
са хора. Те са отишли в училището и да дават знания, и да
си изкарват хляба.
- Да, но има учители, които умишлено тормозят уче-
ниците си.
- Не знам.
- Има.
- Може, но вие си помислете за медицинските бе-
лежки. Аз трябва да вървя и у други ученици. Довиждане.
Класната на Мерито излезе, без да дочака отговора
на своето "Довиждане".
Осма глава
ДУШЕВНА БОРБА
Марина се върна в къщи неспокойна. Чувстваше в
себе си нещо, което друг път не бе чувствала. Не знаеше
какво е, но знаеше, че нещо я свива там, под сърцето. Тя
разбра - обичаше Емо. "Но защо, защо? - запита се с уплаха
тя. - Как може да си мисля такива неща? Боже мой!"
Марина беше усетила това чувство, но не се замис-
ляше над него и го потискаше в себе си, не му даваше воля,
пазеше се другите да не разберат, че има нещо… Криеше
любовта си… Но сега започна да съжалява. "Не съм била
права, може би, трябваше да му кажа." Но не, тя веднага си
каза: "Глупости! Как ще му кажа, а ако той не ме обича?
Ами ако ми се смее? Може да каже и на приятелите си и те
ще ми се подиграват. Боже мой! Защо се влюбих в него?"
Как можа да помисли за това! И то точно днес, кога-
то той, може би, си намери приятелка. "Или трябваше да му
кажа, или трябваше въобще да не мисля за това - помисли
си тя пак. - Глупости! Само глупости има в главата ми!" -
рече си тя и ядосано хвърли чантата си.
"Полека, полека! - каза си тя. - Какво ти е виновна
чантата! Емо е виновен. Ако не ми беше правел такова впе-
чатление, нямаше да се влюбя в него. Той е толкова глупав,
че не може да бъде! Още е дете. Какво може да очаквам от
него? Мисля си глупости! Откъде накъде пък се сетих за
това!"
- Марина! - чу се гласът на майка й. - Хайде да
обядваме.
- Ей сега.
- Хайде, по-бързо! Ще изстине супата.
- Нека изстива.
- Марина, какво ти е? - майка й влезе в стаята и я
погледна в лицето.
- Нищо.
- Как така нищо?
- Ами така.
- Нещо в училище?
- Не.
- А къде?
- Никъде.
- Нещо с приятелките?
- Не! Защо ме питаш?
- Не се сърди, Марина, виждам, че е станало нещо и
питам. Знаеш, майка съм ти, и ме боли, когато те гледам, че
си разтревожена за нещо.
- Не съм. Просто съм уморена.
- Може и да е така. Хайде, ела да обядваме.
- Сашка върна ли се?
- Не. И заради нея се безпокоя.
- Тях ги пуснаха по-рано.
- Тя, като си идва, е много разсеяна и затова ме без-
покои.
- Нейният клас е много луд.
- Така ли? Нали са само момичета?
- Само момичета са, ама…
- Какво?
- Не трябваше да я оставяш в такъв клас, нали ти ка-
зах още в началото да я преместим.
- Че лошо ли е в този клас? Няма момчета.
- Няма, ама си ги търсят!
- Марина!
- Така е. Аз съм там и зная. Търчат по нашите момче-
та.
- Марина!
- Какво? И нашата Сашка, и тя. Мисли, че не я виж-
дам.
- Защо ме тревожиш и с това?
- Тя ме ядосва.
- Сестра ти е. Защо приказваш така?
- Защото я обичам и не искам да прави глупости.
- С кое момче се закача?
- С един от "В" клас.
- Ти й кажи. Тя ще те разбере. Ако й забраня аз да се
занимава с тази работа, тя ще се насърчи, нали знаеш, всяко
забранено нещо е по-сладко.
- Тихо, идва.
- Добър ден, мамо.
- Добър ден. Защо закъсня?
- Бях с приятелките. Отидохме да си купим билети за
кино.
- Кога ще ходиш?
- Сега.
- Хайде да обядваш тогава.
- Идвам. Маринче, я ми кажи тази вашата Искра доб-
ра ли е? - запита Сашка.
- Не знам.
- Днеска в коридора се скарах с нея.
- Защо?
- Ами…
- Хм!
- Ама тя…
- Какво тя! Няма да се караш с по-големите.
- Като сме зайчета, да не мислиш, че ще мълчим!
- Хайде, храни се по-бързо, че ще закъснееш - под-
кани я майка й.
Марина се замисли: "Сестра ми е тръгнала с онзи,
дето го познава само от един-два месеца, а пък мен ме е
страх да кажа на Емо, с който толкова време сме съученици,
че го обичам! Боже мой! А трябва да давам пример на сест-
ра си, трябва да й кажа да не се подвежда по онзи там. А тя
ако ме види поне веднъж с Емо, още повече ще се окуражи.
Ох! И моята не е лека! Какво да се прави. Трябва да се при-
миря. Сестра ми е глупава и на всичко отгоре се мъчи да
лъже. А Емо поне е честен, никога не съм го чула да лъже.
Ох, да му се не види! Защо е толкова глупава сестра ми? Аз
като бях в девети клас, дори не помислях да се закачам с
някои по-големи момчета…"
- Маринче, аз отивам. Чао.
- Чао, Сашке.
- Мамо, тръгвам.
- Добре.
Майка им влезе в кухнята.
- След киното няма да се бавиш много, нали?
- Ами ще видя.
- А кога ще си учиш?
- За утре нямаме много.
- Хм.
- Нямаме, ма, мамо!
- Добре, добре, хайде върви, да не закъснееш.
Когато Сашка излезе, Марина каза:
- Не е лошо момиче, ама глупости прави.
- Не мога да й забраня да ходи на кино.
- Не съм казала такова нещо. Ама откакто влезе в
гимназията, се промени. Беше толкова добра.
- Е, хайде, не е пропаднала.
- Не е.
- Ти ще се помъчиш да й помогнеш.
- Ще се помъча.
И изведнъж Марина реши в себе си: "Каквото и да
стане, Емо няма да разбере, че го обичам. Трябва да завърша
гимназията, после ще бъде по-лесно."
- Марина!
- Да?
- Какво ти е?
- Нищо.
- Не ме чуваш.
- А! Казала ли си нещо?
- Ами да, разбира се.
- Ох, извинявай, не съм те чула, замислих се, и…
- Марина, има ти нещо. Не крий.
- Тревожа се за Сашка.
- Не, не. Не е това. Кажи ми. Ще ти олекне.
- Нищо не се е случило, мамо.
- Защо ме тревожите?
- Какво те тревожа сега? Не мога и за секунда да се
замисля! В края на краищата, какво искаш? Само тебе да
слушам, да не би да изпусна какво ще кажеш.
- Марина!
- Така е.
- Ох! Няма да те питам. Не се ядосвай! Аз като всич-
ки майки.
- Знаеш, че ми е неприятно да ме разпитват.
- Няма вече, Маринке.
Марина се успокои и отиде в стаята си.