Олаф ван Гелдерн

Разказът представя портрет на млад поет от малък град в Харц, чието детство е оформено от скитания с баща му и тесен контакт с природа и родния пейзаж. Отрастването включва поредица от опасни и странни инциденти, които придават легендарен тон на живота му. Характерът му е горд и капризен, съчетаващ самоирония с отвращение към конформизма. Поетическото му развитие минава през преводи от руски автори и пътувания до европейски културни центрове, където срещите и гостоприемството оформят възгледите му. В творчеството му доминира идеализъм, търсещ човешкото и зверското едновременно, и склонност към мечти за живот след смъртта.